Доброто не е нищо друго освен красивото, поставено в действие; едното е тясно свързано с другото и двете имат общ източник в хармонично устроената природа. От това следва, че вкусът се усъвършенства със същите средства, както мъдростта, и че душа, която се трогва от обаянието на добродетелта, трябва в същата степен да е чувствителна към всички видове красота.
Човек се учи да вижда, както и да чувства; или по- скоро изтънченото виждане не е друго, а нежно и тънко чувство. Така художникът при вида на прелестен пейзаж или хубава картина изпада във възторг от предмети, които обикновеният зрител дори не забелязва.
