Усещане и възприятие на цветовете

Трите основни системи за чувствителност към цветовете, проявяващи се при човешката зрителна способност, а именно специализираната реакция към късите, средните и дългите вълни на видимия спектър, дават впечатлението за синия, зеления и червен цвят, само ако съответните колбички са били възбудени поотделно. Тези чувствителни системи може да бъдат възбудени с различна сила съответно от трите цвята и тогава тяхната взаимозависимост ще ни даде впечатлението за неизброимо количество резултатни цветове, като при нормално зрение, човек може да различи до около 9 000 000 отделни цветни тона.
Трите системи за цветна чувствителност на окото може да се приравнят към трите основни цвята: син, зелен, червен. Ако едновременно се възбудят в различна степен две от трите системи колбички, ще се получат цветове, които можем да назовем „вторични“ /жълт, пурпурен, циан/. И така се получават следните комбинации:
1. Червен + зелен = усет за жълт цвят
2. Чернен + син == усет за пурпурен цвят
3. Зелен + син = усет за цвят циан.
Ако една от двете системи се възбуди в по-малка степен, би могла да доведе до образуването на много вторични цветове. Всички цветове, приближени до основните /червен, зелен, син/, но все пак различаващи се от тях, се състоят от по два от основните и в резултат стават близки до тях. Пример: жълто-зеления, портокаловия, синьо-виолетовия и прочие, както и всички останали цветове, намиращи се между тях.
Ако всичките три чувствителни системи бъдат възбудени в различна степен, ще получим бял цвят при стандартен източник на светлина и повърхност отразяваща всички дължини на вълните. Ако намалим силата на възбуждане, при запазване на взаимното им равновесие, бихме получили неутрален резултат, който се дължи на отсъствие на доминиращата чувствителност за цвят в областта на дългите, средните и късите вълни. Този неутрален цвят може да се идентифицира през многото нюанси на сивото, та чак до черното.
Жълтият, пурпурният и цианът са изключително вторични цветове, получени при въздействието върху окото на различни количества спектрални дразнители. Бялото, през сивото, до черното са специални цветове наричани още „третични“, защото се получават от въздействието и на трите системи за чувствителност на окото, а това са между другите и всички неутрални цветове. Съотношението на трите системи за чувствителност е еднакво, те еднакво пропорционално участват в изграждането на впечатлението за цвета, което е условие за неутралността им. Цветът в такива случаи има нулево ниво.
По принцип, всички цветове, получени от възбуждането на повече от два вида колбички са за окото третични цветове, като практически всички или почти всички виждани от нас цветове са в това отношение „третични“.
Всички три системи за чувствителност /колбичките/ към цветовете, са възбуждани в по- голяма или по-малка степен от цветовете на слънчевият спектър. Ако една от трите системи се възбуди главно от светлинната енергия в обхвата на късите вълни, ще получим зрително възприятие за синкавост. Същото се отнася и за възбуждането на системата от средните и дълги спектрални вълни и създаващи впечатлението за усещане на преобладанието на по- топлите цветове. Когато всичките три системи са възбудени пропорционално и максимално, получаваме впечатлението за бял цвят, а когато са на най-ниския праг на възбудимост, впечатлението е за черен цвят. Всичките едва забележими разлики между бялото и черното създават впечатлението за различните нюанси на сивата скала. По този начин, чрез различните спектрални пропорции на въздействие върху колбичките и съответната степен на сиво, се получават повече от споменатите вече 9 000 000 цветни тона.