Хармония на допълнителните цветове

Предлагайки различни цветови комбинации, почти всички автори определят съчетанията на допълнителните цветове като най-хармонични. Това може да се обясни с психофизиологичната закономерност на зрението, на които Ломоносов е обърнал внимание и на основание на което е възникнала трикомпонентната теория на цветното зрение. Същността на теорията се състои в това, че нашето око има три цветоусещащи приемника, които действат съвместно и са необходими за цветовия баланс. Тъй като единия от двойката допълнителни цветове представлява един от двата основни цвята то във всяка двойка има наличие на всичките три цвята образуващи равновесие. В случай на съчетаване на други невзаимнодопълнителни цветове този баланс отсъства и окото изпитва глад към някой цвят. Може би на тази физиологическа основа възниква определена неудовлетвореност, отрицателна емоционална реакция, големината на която ще зависи от това, до колко забележимо е нарушен баланса. Продължителното въздействие на един цвят върху окото може да доведе до психическо разстройство. Но нарушението на баланса може да бъде използвано като изразно средство. Яркото присъствие на даден цвят създава определено настроение, придава на изображението по – голяма експресивност.