Цветна композиция

При възприемането от човека на пространството, участва преди всичко съзнанието, абстрактното мислене житейския опит. Като синтетично изкуство, киното а и другите екранни изяви използват богатия опит на изобразителните изкуства, но го преосмислят по своему. Като първи нагледен пример може да ни послужи приемането на златното сечение при установяване на класическите съотношения в размерите на кадъра.
Екранните изкуства не могат да се разглеждат без кинетичната им същност. Тук композицията е най-често гъвкава и подвижна, нейните отделни елементи се разместват помежду си, придвижват се и изчезват за да се появят нови подробности, нови конфигурации от там и нови изобразителни акценти. Всеки кадър с много редки изключения, е само част от единната композиция на епизода или секвенцията. Затова е много, важно да има колоритно и светлинно единство на епизода, съответно единство на време и пространство. Трябва да се внимава с ярките петна по фона. Отвличат вниманието. Окото бавно се адаптира и петното пречи да се възприеме колорита и тоналността на следващия кадър.
Друго много важно нещо е да постигнем съвпадение на сюжетния, оптически, тонален и колоритен център.
Според Кандински само формата като изображение на предмета може да съществува самостоятелно. Но цветът не може. Неизбежното взаимодействие между цвят и форма ни насочва към наблюдение на въздействията, които формата упражнява върху цвета. Един триъгълник, оцветен в жълто, една окръжност – в синьо, един квадрат – в зелено, пак един триъгълник – в зелено, кръг – в жълто, квадрат – в синьо и т.н. Това са все съвсем различни и съвсем различно действащи форми.
Лесно се забелязва, че определена форма подчертава стойността на даден цвят, докато друга я приглушава. Като пример – острите Цветове засилват това си звучене в заострена форма / например жълто в триъгълника /. Въздействието на цветовете, склонни към углъбяване, се засилва от закръглени форми / например синьо в окръжност /. От друга страна, разбира се, е ясно, че неприлягането на формата към, цвета не може да се разглежда като нещо нехармонично, а напротив, като нова възможност, а следователно и хармония.
Цветната композиция изисква и ритмично организиране на цветните петна. Единия от начините е чрез подредбата на цветните петна, които образуват помежду си средни интервали. Така на пример в областта на червените петна може да има оранжеви, малинени или виолетови, а в областта на зеленото – жълто-зелени, изумрудено зелено.
Разпределението на интервалите може да бъде не само в зависимост от цветния тон, но и от светлотата и наситеността. Например може да се използва класическата живопис. В Мадоната в зелено на Рафаел виждаме пет основни цветни зони. Червена и синя е дрехата, охравозелена е растителността, жълто – цветът на тялото и сиво – небето.
Имаме ясно възприемаща се композиция.
Противоположен тип композиция имаме при пейзажа на К. Коро на Сена. При нея основните цветни зони не контрастират силно и средните интервали са малко. При такава цветна композиция много добре се усеща наситеността на въздуха.