Формиране на естетическото съзнание

Не всяко възприятие на цветови и звукови сигнали може да се смята за естетическо възприятие, което поражда естетическо чувство и резюмира в естетическа оценка; далеч не всяка наслада, удоволствие, радост могат да бъдат квалифицирани като естетическа наслада, естетическо удоволствие, естетическа радост. Съществува например еротичното удоволствие, чиято природа е чисто физиологическа и което е качествено различно от естетическото удоволствие; по същия начин насладите които получаваме от вкусна храна, свеж въздух, топлина, движение и почивка, приятен мирис и т. н., не са естетически наслади. Грешка е да се отъждествява естетическото удоволствие изобщо с удоволствието, откъдето има само една крачка до приравняването на това състояние у човека и у животните. Но ако се изхожда от това, че изпитваните от хората радости и наслади са многообразни по характер, структура и психологически механизъм, че поради това естетическо възприятие е специфичен и един от най- сложните типове духовно удовлетворение, тогава получаваме възможност да съпоставим по- точно удоволствията, получавани от човека, и удоволствията, които са достъпни на животните.
Избирателното отношение и положителната реакция на животното на известни зрителни, слухови и други дразнения действително имат преки аналози в сферата на човешките удоволствия, но не и в ония, които наричаме естетически, а и чисто физиологически удоволствия. Макар че последните- например еротичното, гастрономичното, обонятелното, двигателно- моторното и други удоволствия- са се преобразували до известна степен в историческия процес на развитието на човека и поради това не са абсолютно тъждествени на аналогичните удоволствия на животното, в основата си те запазват все пак био-физиологическата си природа и водят произхода си от съответните реакции на животните, изработени в процеса на приспособяване на живите организми към сложните условия на съществуване и представляващи особени ориентировъчни рефлекси, които облекчават жизнената дейност на организма.
Дори човек не получава способността за естетическо възприятие на цвят и звук по рождение; ако бебето заспива под звуците на люлчена песен, това показва,ч е то възприема звуковите сигнали далеч не естетически; също тъй наивно би било да се вижда естетически импулс в посягането на бебето към ярко боядисани и блестящи дрънкулки- тук действува само чисто животински био-физиологически рефлекс; така също сълзите и смехът на детето не показват, че то има вродено чувство за трагичното или природно чувство за хумор. Анализът на развитието на детето показва, че естетическото отношение към околния свят, способност да разпознава и оценява красотата, изяществото, грациозността, величавостта, трагизма и комизма на възприеманите предмети, действия и ситуации се зараждат у детето сравнително късно.
Чувствата на животното, а първоначално и преживяванията на детето са напълно определени от различни жизнено- практически нужди, от процеса на задоволяване (или не задоволяване) на инстинкта за задоволяване на глада и пр. От тук следва , че ние нямаме право не само да наричаме реакцията на животното на звуковите и цветовите дразнения естетическо чувство, но и да виждаме каквато и да било генетична връзка между естетическото отношение на човека към света и тези реакции. Отначало нито индивидът, нито човечеството притежават естетическа възприемчивост- археологическите материали свидетелстват, че до горния палеолит в дейността на първобитния човек няма още никакви естетически ориентации. Естетическото съзнание се формира на сравнително високо стъпало на родовото и индивидуалното развитие на човека под влиянието на социалните отношения и бележи качествен скок от равнището на био-физиологическите, чисто животински удоволствия към равнището на специфично човешките, духовните радости, от равнището на инстинктивните ориентации на организма в природната среда към равнището на социалните ценностни ориентации.
Естетическото отношение на човека към света не било от самото начало самостоятелна форма на духовна дейност. То се формирало в продължителния процес на развитието и усъвършенстването на обществената практика и общественото съзнание и първоначално било само една от страните на най- древния, още не разчленен тип съзнание, който може да бъде определен най- точно като синкретична форма на ценностната ориентация на човека.
Ако се съди по най- различни данни- археологически, етнографски, изкуствоведчески, историко-лингвистични, – тази архаична форма на обществено съзнание включвала в дифузен вид елементи от нравствен, религиозен, естетически характер, които ще се обособят един от друг и ще получат сравнително автономно съществуване значително по- късно. Но първоначално синкретичната форма на ценностна ориентация улавяла и фиксирала в най- общ вид положителното и отрицателното значение за първобитния колектив на ония предмети и явления на действителността и ония действия на човека, които играели най- съществена роля в практическата му жизнена дейност- в трудовия процес и в процеса на социална консолидация. Затова първоначалните оценки имали обобщено- неопределен характер и обозначавали само това, което е „добро”, и това, което е „лошо”. Понятията, които ще придобият по- късно специфичен смисъл- улитарен, етически, религиозен, например „полезно” и „вредно”, „добро” и „зло”, „свещено” и „дяволско”, – се употребявали първоначално като синоними на „добро” и
„лошо” по най- странен за съвременното съзнание начин. Така в митовете на древните народи слънцето, светлината се наричат „добри”, а нощта, мракът- „зли”, т.е. получават нравствена характеристика, а различните фантастични духове се оценяват улитарно като „полезни” и „вредни”. Но тези общи дифузни оценки имали очевидно и естетически оттенък: „полезно”, „добро” и „свещено” означавали едновременно и „красиво”; а „вредното”, „злото”, враждебното на човека изглеждало „уродливо”.
Развитието на обществената практика, която ставала все по-сложна, многообразна и диференцирана, не можело да не се отрази на общественото съзнание. Трите направления в този процес са : първо, разработвали се и се усъвършенствали познавателните механизми на човешката психика, придобивайки все по-голяма независимост от ценностното съзнание, което довело в края на краищата до раждането на самостоятелното съществуване на научното познание; второ, първоначалната дифузност на ценностните ориентации се преодолявала в хода на постепенното самоопределяне на унитарното, нравственото, религиозното, политическото, юридическото и най- после на естетическото съзнание; трето, вътрешната диференциация засегнала и последното: то ставало все по- богато и по- разчленено и се научавало да различава такива специфични естетически ценности като красота, изящество, грациозност, великолепие, величие и множество други- така се раждала и еволюирала историческата система на естетическите ценности.
Съзнанието на детето се отличава от съзнанието на първобитния човек по редица аспекти, но може би преди всичко по-това, че у детето не възниква митологично- религиозно отношение към света. Но в разглежданата от нас плоскост процесът на формиране на детското съзнание напълно повтаря закономерностите на генезиса на съзнанието на човечеството. И детето първоначално дели всичко, с което се сблъсква в заобикалящия го свят, на оценявано положително и отрицателно от него, без каквато и да било вътрешна диференциация на всяка една от тези оценки и едва постепенно- в процеса на неговото развитие и на усвояването на предоставяния му културен опит, то се научава да различава „добро”, „красиво”, „приятно” и всички други варианти на ценностни значения. В този именно процес естетическото съзнание се обособява като специален начин да се възприемат, преживяват и оценяват предметите и явленията на околния свят.