Трагично и комично

Трагичното и комичното подобно на прекрасното и безобразното, възвишеното и низкото са естетически явления. Това значи, че те имат също такава свойствена, обективно- субективна природа, че се раждат в резултат на същото съпоставяне на жизнената реалност и човешките идеали. Но в случая това съпоставяне има очевидно своеобразен характер, защото понятията „трагично” и „комично” определят ценностни свойства не на предмети, а на процеси. Едно растение, едно животно, самият човек и създадените от него предмети (всичко, което определяме като „красиво” или „възвишено”) не могат да бъдат нито трагични, нито комични. Трагичен или комичен характер може да има само действието- било то реално или изобразено в изкуството. Затова и в живота и в изкуството сферата на трагичното и комичното е значително по- тясна от сферата на прекрасното и възвишеното, която обхваща и света на предметите, и света на действията.
За разлика от прекрасното и възвишеното, зародили се в недрата на възприемането на хармоничната организираност на битието, трагичното и комичното водят началото си от първоначално не разчлененото драматично възприемане на света. Връзката на трагичното и комичното с драматичното се запазва и по- късно: след като стават самостоятелни естетически ценности, трагичното и комичното намират най- точен и чист израз в трагедията и комедията- жанрове на драматичното изкуство, които при цялата им противоположност се сближават именно от тази драматична структура. Същността й се състои в това,ч е тя образно моделира конфликта и борбата между известни жизнени сили, разкрива конфликтни отношения между реалността и човешките идеали.