Възможности на комичното в различните видове и жанрове на изкуството

Своеобразието на комичното като естетическо явление ни дава възможност да разберем защо сферата на неговото разпространение е значително по- ограничена от сферата на действие на всички други естетически категории. Това личи особено в изкуството. Способността да отричат, критикуват, разобличават, осмиват и подиграват в присъща далеч не на всичките му видове и жанрове- някои от тях притежават само способността да утвърждават, създавайки прекрасни и възвишени образи. Такава е преди всичко архитектурата, в чиито произведения няма да намерим и помен от сатира, ирония или хумор. Минимални са възможностите за създаване на комичен образ в музиката. Примерите, които биха могли да бъдат посочени в опровержение на това твърдение- сатирични частушки, хумористични песнички, някои оперни образи,- погледнато по- отблизо, ще трябва да бъдат отхвърлени, тъй като в тях комичния ефект се създава почти винаги не с музикални, а със словесни или актьорски средства. Това важи особено ясно в онзи жанр на музикалното изкуство, при което хуморът и сатирата играят толкова значителна роля, че някога дори е бил наричан „комична опера”, от него израства съвременната оперета. С много малко изключения комичният ефект се постига тук не чрез мелодичната форма на ариите и дуетите, а чрез техния текст и драматургични ситуации, в които изпадат героите. Показателно е, че именно стремежът да бъде наситен този жанр с комизъм е принуждавал композиторите да редуват музикалните сцени с обикновено сценично действие и тъкмо на последното се пада лъвският пай на комизма във всяка оперета, а във вокалните сцени се съсредоточава лиричното й начало.
Може би едва в XX век музиката почва да търси активно собствени, чисто музикални средства за създаване на комични образи.
И все пак въпреки важните художествени открития, които направиха в това направление музикантите на ХХ век, комичното не завоюва в музикалното творчество такова място, каквото то отдавна заема в литературата, драматичния театър, изобразителното изкуство и кинематографията. Това се дължи на обстоятелството, че то самата природа музиката е изкуство на непосредствено изразяване на чувствата, преживяванията и душевните пориви на човека. Затова е толкова безкрайно трудно да се изрази с музикални средства низка страст, камо ли да се осъди, заклейми и осмее. Ще се позовем във връзка с това на афоризма на Ръскин: „Можеш да пееш за загубена любов, но не можеш да пееш за загубени пари.”
Впрочем и в изобразителното изкуство възможностите на комичното са твърде строго ограничени, макар и да са несравнимо по- широки, отколкото в музиката. Най- широки възможности за създаване на хумористични и сатиристични произведения има графиката- а най- ограничени- скулптурата. В графиката комичното е завоювало цели клонове на това изкуство: карикатурата, шаржа, до голяма степен плаката, рисунката на списания, книжната илюстрация. А в скулптурата няма жанрове, които да са напълно или в по- голямата си част посветени на създаването на комични образи. Само в дребната пластика- например в димковските глинени играчки, във финланската дървена скулптура, във форовите статуетки- хумористичното виждане се проявява твърде често, а понякога намираме тук и ясни сатирични изображения. Що се отнася до скулптурните жанрове- монументалната, монументално- декоративната, портретната пластика, тук изцяло господстват другите естетически аспекти на изобразяването на човека- прекрасното, възвишеното, трагичното. В това отношение скулптурата се доближава до музиката и архитектурата- тя е изкуство, което предимно утвърждава и прославя, а не критикува и разобличава.Впрочем редки изключения могат да се срещнат и тук- например Шубиновият портрет на Павел I. В това произведение привидната импозантност и величие крият тънък, но язвителен сатиричен подтекст.
В това отношение живописта заема междинна положение между графиката и скулптурата. В нея няма специални комично жанрове, както в графиката, но и в портретния й жанр, и битовия, баталният и историческият жанр предоставят извести възможности на хумора и сатирата.
Литературата, театърът, кинематографията са видовете изкуство, които създават най- благоприятни условия за разгръщане на всички форми на комичното. Комичното завладява тук редица специални жанрове- от епиграмата до комедията- и свободно навлиза във всички други жанрове, придавайки хумористичен, ироничен или сатиричен характер на отделни образи на поемата, романа, трагедията, филма. Тези благоприятни условия възникват тук за комичното, защото средствата на тези изкуства (словото и действието на актьора) позволяват най- широко и пълно да бъде въплътен човешкият живот- основната сфера на проявление на комичното. Забележително е, че дори комедийните жанрове на графиката: карикатурата, хумористичната рисунка, картинната шега, сатиричния плакат, обикновено са обръщат към активната помощ на словото: надписите в стихове, диалогът на героите или само остроумно заглавие на рисунката значително засилват съдържащия се в нея комичен заряд.