Естетическо възпитание и художествено възпитание

Художественото възпитание е формиране на отношението на човека към изкуството. То включва, първо, култивиране на любов към изкуството, на вътрешна потребност от общуване с изкуството и, второ, култивиране на разбиране на смисъла на изкуството, на специфичната му ценност и образния му език. Естествено този процес трябва да се базира на художественото образование на личността, чиято цел е приобщаването й към цялото богатство на натрупаните от човечеството разнообразни художествени ценности.
А естетическото възпитание е формиране на естетическо отношение на човека към всичко в света, което има естетическа ценност- към природата, другите хора, самия себе си, към всички форми на човешката жизнена дейност, към създаваната от хората „втора природа”- света на предметите, най- после към изкуството като специфичен носител на естетическа ценност. Съобразно с това инструменти на естетическото възпитание са не само изкуството, но всички области на практическата дейност, всяка от които разкрива пред човека собствена естетическа ценност и същевременно съдейства да се изработват у него общи психологически принципи, определящи структурата на естетическото отношение към света- естетическа потребност, естетическа ориентация, естетически вкус.
Първата сила, която е пробудила у първобитния човек естетическо отношение към света, бил колективният труд, който формирал и развивал у хората чувството за ритъм, чувство за цвят, чувство за пропорции, чувство за хармонична мярка и чувство за безмерна грандиозност, а след това в този процес се включили култовите обреди, практиката на човешките отношения в бита, военната дейност и най- после изкуството с цялото многообразие на своите средства.
Нещо подобно става и в биографията на отделната личност: от ранно детство тя е подложена на естетическо „облъчване” от всички страни. Играчките и игрите, начинът на живот в семейството, училището, поведението на възрастните и връстниците, въздействието на природата, града, улицата, първите трудови навици и след това разгърнатото участие в трудовата дейност, спортът и, разбира се, изкуството- всичко това формира естетическото отношение на човека към живота.
От тук следва, че естетическото възпитание на индивида и не целия народ не може да се разглежда като някаква особена, самостоятелна и самостойна форма на възпитание. Доколкото изработването на естетическо отношение на човека към живота е неразривно свързано с формирането на отношението му към труда, с неговото политическо, нравствено, религиозно или атеистично, физическо или най- после художествено възпитание, дотолкова естетическото възпитание е само определена страна или своеобразен аспект на всички други форми на възпитателна дейност. Естетическото възпитание не е самостоятелна форма на възпитание, защото няма свой особен предмет- естетическите ценности не образуват някаква локална предметна сфера, а възникват в хода на познанието на целия сетивно възприеман свят на човека. Същевременно никоя форма на възпитателна дейност не е пълноценна, не постига голям ефект, ако не включва елемент на естетическо възпитание.
Формирането на нравствените качества на човека, на политическото му съзнание, на отношението му към природата се управлява от същите закони, както и възпитанието на отношението му към труда. Поведението на личността става напълно органично само ако тя извършва една или друга постъпка не просто и не само защото съзнава и чувства нравствената й необходимост, но и защото чувства и съзнава красотата или възвишеността на подобна постъпка. Отношението на хората към природата трябва да се определя у нас не само от съзнанието, че природата е необходима и полезна за човека, но и от искрената и безкористна любов, от възхищението и преклонението, които произтичат от способността на човека да вижда красотата на природата и да чувства нейното величие.
Следователно естетическото възпитание се оказва вътрешно присъща и необикновено важна страна на всички други форми на възпитание. Така то е неразривно свързано и с художественото възпитание.
Тази връзка е двустранна. От една страна, естетическото възпитание е необходимо за пълноценно художествено възпитание, тъй като не може дълбоко да се разбира, правилно да се оценява и да се обича изкуството, без да се възприемат естетическите му качества. От друга страна, художественото възпитание оказва могъща подкрепа на естетическото възпитание, тъй като играе особена роля във формирането и развитието на естетическото отношение на човека към света.
Красотата на явленията на реалния свят е преходна, „смъртна”, тя се ражда и изчезва в непрекъснатия поток на живота, а изкуството е способно да „спре мига” и да увековечи, да направи непреходна, безсмъртна красотата на Мона Лиза, величието на Брут, трагизма на екзекуцията на участниците във въстанието на стрелците, комизма на бягството на Керенски. Нещо повече- изкуството е способно да активизира и хиперболизира естетическите качества на реалността, създавайки невъзможните в действителността образи на идеалната красота на Рафаеловите мадони и на „идеалната” уродливост на чудовищата на парижката „света Богородица”, идеално- възвишените образи на Прометей и Дантон и идеално- низките образи на гротеските на Гоя, идеално- трагедийните образи на Едип цар и Фауст и идеално- комедийните образи на Шчедриновите градоначалници. Творческото начало на художествената фантазия се проявява тук с такава сила, че естетическото качество на тези образи с право може да бъде наречено по- „високо” в сравнение с естетическите качества на явленията на реалния живот.
В известен смисъл този извод трябва да бъде разпрострян и върху всички други творби на голямото, истинското изкуство, защото не само идеалните и фантастичните, но и типичните и правдоподобните образи съдържат такава степен на концентрация, кристализация, уплътняване на естетическите качества на живота, която превъзхожда собствената му естетическа мярка. Естетическото отношение на изкуството към действителността е диалектически противоречиво и именно тази диалектика обяснява своеобразното място и значение на изкуството в естетическото възпитание на човека.
Силата на естетическото въздействие на едно художествено произведение не може да се сравни със силата на естетическото въздействие на реален предмет или явление именно защото ние винаги ясно съзнаваме фантастичността, недействителността, илюзорността на художествения образ. Затова например възхищението от красотата на реален човек може да прерасне в чувство на любов към него, но възхищението от идеалната красота на Венера Милоска не крие такава „опасност”. По същата причина трагичната гибел на близък човек предизвиква безкрайно по- силно душевно сътресение от трагедията на Ромео и Жулиета.
Изкуството дава на хората възможност да преживеят естетически това, което поради ограничеността на своя житейски опит не биха могли да преживеят реално. Изкуството прави и „естетическия поглед” на хората по- проницателен и по- чувствителен, защото художникът- човек с особено развит усет за красота и уродливост, възвишеност и низкост, трагизъм и комизъм- споделя с целия свят това, което е успял да открие, види и преживее в живота. Оскар Уайлд казал веднъж, че Търнър „създал” лондонските мъгли. Този типичен на Уайлд парадокс има дълбок смисъл: разбира се, лондонските мъгли „създадоха” живописта на Търнът, но забележителният английски живописец отвори очите на своите съотечественици за тези мъгли, помогна им да видят своеобразната им красота. Така изкуството прави всеобщо достояние естетическия опит на най- зорките и чувствително хора.
Изкуството целеустремено организира естетическия опит на човечеството. Известно е, че естетическите качества на действителността въздействат върху нас тогава, когато ние случайно се сблъскваме с явления, които притежават естетическа ценност Изкуството преодолява тази именно случайност. То поставя по жизнения път на човека естетически значими „жалони” там, където е нужно на обществото, и ги изпълва с такова естетическо съдържание, каквото е желателно за обществото. То започва с естетическата организация на материалната среда, която непосредствено заобикаля хората в живота- техните дрехи, съдове, мебели и други предмети, които те ползват в бита, в труда; то придава способност да въздейства естетически на къщата, в която живее човекът, на улицата, по която ходи, на града, в който се разгръща многообразната му дейност. Така приложните изкуства и архитектурата, паркостроителството и изкуството на рекламата създават около човека затворено естетически наситено поле, правейки предметите средства за планомерно и целенасочено естетическо възпитание на хората.
Със средствата на литературата и театъра, танца и музиката, живописта и скулптурата, киното и телевизията то внедрява в човешкия живот необходимите на обществото естетически ценности, като му дава възможност активно и последователно да влияе върху естетическото съзнание на всяка личност в полезно за него направление.
Възпитателното въздействие на изкуството не се ограничава само с формирането на естетическото съзнание на обществото. Също тъй целенасочено и активно то формира нравствените, политически, религиозните или атеистичните представи, възгледи и стремежи на хората. Но в естетическото възпитание изкуството играе особено важна роля, което в същност е давало основание на много мислители да го смятат за главното, ако не и единственото средство за естетическото развитие на човека.