Обща характеристика на съзидателната страна на изкуството

Макар двумерната характеристика на структурата на изкуството да разкрива специфичната му природа значително по- дълбоко от едностранчивите концепции, които го схващат само като вид познание или само като форма на идеологията, тази двумерност е все пак недостатъчна за изчерпателен анализ на художествено- творческата дейност. Самият факт, че естетиката широко използва понятието „художествено творчество” като синоним на понятието „изкуство”, показва, че анализът на неговата структура трябва да разкрие своеобразието, мястото и значението на това творческо съзидателно начало на художествената дейност.
Творческото начало на изкуството се проявява двояко: първо, като практическо-духовно съзидание, т.е. като резултат от творческата дейност на въображението, което изгражда образни модели на живота; второ, като материално практическо съзидание, т.е. като особен вид труд, който конструира от камък, метал, звук, слово и т.н. веществени носители на художественото съдържание. В първия случай се създава вътрешната форма на изкуството, осъществява се образната конкретизация на неговото съдържание, във втория се създава външната форма, самата материална плът на художествените образи.
Оттук и мястото на творческата страна на изкуството в неговата структура. Познавателната и ценностноориентационната му страна характеризират преди всичко съдържанието на изкуството, а засягат формата му само доколкото образната й структура произтича от особеностите на поетичното съдържание на изкуството. Тук именно излиза на сцената съзидателната енергия на изкуството. Тя подема започнатата от познанието и оценката преработка на художественото съдържание във вътрешната художествено образна форма на изкуството и довежда този процес до равнището на външната форма, на материалното въплъщение. А тук, на тази „външна орбита” на художествената система, съзидателната страна на изкуството непосредствено се сблъсква с четвъртата му структурна компонента – семиотичната, благодарение на която материалната форма придобива знаков характер и комуникативна функция.
Следователно съзидателната енергия на изкуството характеризира вече не самото художествено съдържание, а оформлението на това съдържание, преминаването на съдържанието във формата и структурата на последната.
Ако формата на изкуството е пряк продукт на съзидателната активност на художествено творческата дейност, то различието между вътрешния и външния слой на формата зависи от това, какъв вид активност – духовна или материална – ражда художествената форма и как съзидателната способност на изкуството се свързва при това с другите му способности – познавателна, оценъчна и знаково-комуникативна.