Пълноценното художествено творчество винаги включва конструирането на формата като осъзнат, целенасочен и относително самостоятелен процес. Задачата на теорията е да обясни неговата природа и връзката му с другите процеси, чието единство именно образува цялостната художествена дейност.
Тъй като художественото творчество изисква материално въплъщаване на замисъла, на поетичната идея, на духовното съдържание, то предполага построяването на материални обекти, които да бъдат носители на това съдържание. Пир това е извънредно важно да подчертаем, че работата с тези материални средства трябва да доведе до създаване на уникален предмет, в който всички елементи да бъдат строго и точно свързани и съгласувани един с друг, т.е. да образуват определена конструкция в прекия смисъл на тази дума. Именно защото една картина на Рафаел, драма на Шекспир, симфония на Бетховен, роман на Хемингуей са точни и съвършени конструкции, в тях не може да се измени произволно строежът на сюжета, характерът, диалогът, композицията, не може да се намери друго решение на хармонията, колорита и ритъма. Всички елементи на формата са свързани неразривно помежду си, скачени са подобно на назъбените колела в часовниковия механизъм: изключете което и да е- и часовникът ще спре. А в произведения, които не притежават истинска художествена стойност, формата се оказва вече не конструкция, а в известна степен случаен и механичен конгломерат от елементи, нито един от които не е задължителен и всеки от които може да бъде лесно изменен или заменен.
Значението на конструктивната цялост в изкуството в по- голямо, отколкото в науката или техниката. Един физичен закон може да бъден изразен с думи, а същността му може да бъде предадена и с буквени означения или със схема- от това смисълът няма да се промени; философският закон „битието определя съзнанието” може да бъде изразен и другояче: „съзнанието се определя от битието”; понятието „се определя” може да бъде заменено с някакъв синоним; законът може да бъде предаден с помощта на условни символични знаци- например „AB”; но абсолютно невъзможно е подобни операции да бъдат извършени с поетичната конструкция:
Природата с усмивка ясна
посреща пролетта прекрасна.
Нито една дума, нито тяхната композиционна връзка, нито ритмичния мотив- нищо не може да се промени в тези Пушкинови редове.
Усъвършенстването на техническите съоръжения, машините и уредите е възможно именно защото разнообразните им детайли и възли могат да се заменят с по-остроумно конструирани, по-ефектно действащи, изработени от по-здрави и по-евтини материали.
Ролята на конструирането на художествената форма се състои преди всичко в това, че само така може да бъде доведено докрай създаването на образни модели на действителността. Всеки модел за разлика от такива чисто теоретични продукти като понятието, съждението, умозаключението, формулата и т.н. е материален обект, в който някои закономерности, връзки и отношения на реалния свят получават изкуствено друга форма на съществуване. Материална плът трябва да има и образният модел, иначе той няма да изпълни прякото си предназначение. Но как да си обясним в такъв случай съществуването на художествени образи във въображението- и във въображението на художника, и във въображението на читателя, зрителя, слушателя? Образът има телесна материалност, само че „в снет вид”- в представата за обема, цвета, звука, пропорциите, интонациите, ритъма и т.н. Защото авторът не само въплъщава някакъв духовен замисъл в пластични и звукови отношения, той мисли в тези отношения и с тези отношения, също тъй пластично осезаем е образът, който се създава във въображението на хората, които възприемат изкуството. следователно в един или друг вид художественият образ като модел трябва да има материална плът, която художникът конструира, а зрителят, читателят, слушателят реконструира в своето въображение.
Но конструктивната страна на формата на изкуството има и друг смисъл- естетически. За да бъде прекрасна, художествената форма трябва да е високо организирана, идеално съгласувана звукова, цветова, пластична, словесна конструкция. Естетическата наслада. която се получава при оценката на начина, по който е изпълнено дадено произведение на изкуството, е емоционалният рефлекс на откриването на конструктивното качество на формата в това произведение- точност, логичност, лекота, хармоничност, липса на хаотичност и случайност.
В тези качества на художествената форма, намира израз майсторството на поета, композитора, живописеца, режисьора. Но в изкуството майсторството действа заедно с таланта. А в резултата високата мярка на организираност на художествената форма не е твърда, рационална, строго детерминирана система, която има определен алгоритъм и може да бъде формализирана, а, напротив, като неподлежаща на формализиране, неповторима, уникална и затова всеки път неочаквана система, която изглежда плод на свободна импровизация, а не на суха сметка.
