Морфологичен динамизъм на структурата на изкуството

Богатството на исторически формиралите се видове, разновидности, родове и жанрове изкуство се обяснява с това, че структурата на изкуството представлява сложнодинамична система. Това означава, че при своята цялостност тази структура е способна да се модифицира благодарение на гъвкавостта, пластичността на връзките между различните й страни и между различните елементи на всяка нейна подструктура. Художествената структура става подвижна поради това, че всеки неин компонент може да излиза на преден план или, напротив, да отстъпва на заден план, може да придобива доминиращо или подчинено значение.
Сравнявайки живописта и архитектурата се вижда, че в единия случай съзидателната способност на изкуството е подчинена на познавателната способност- затова живописта се основава върху изобразяването на видимия свят, а съзиданието има е нея чисто илюзорен характер (реално картината е чисто и просто плоскост, на която са нанесени цветни петна, и тя само ни изглежда ландшафт или житейско събитие), а в архитектурата съзиданието има напълно реален характер и играе главна роля- дотам, че дори напълно лишеното от познавателно- оценъчно съдържание, съответно и от художествена стойност съоръжение запазва своето утилитарно и техническо значение, докато картината в подобна ситуация не може да има изобщо каквато и да било ценност (освен стойността на самите материали).. Това обяснява трагичния парадокс на абстрактното изкуство, което се стреми да бъде само цветно-пластична конструкция, но доколкото постига тази цел, освобождавайки се напълно и от познавателното, и от оценъчното съдържание, и от знаков характер на формата, то се оказва… изобщо нищо.
Ако сравним живописта и музиката, ще установим, че в тях е различно съотношението на познавателната и ценностно ориентираната способност на изкуството: в живописта не може да се изрази нещо, без да се изобрази, затова оценката е подчинена на познанието, а музиката прибягва до изобразяване на реалността само доколкото това е нужно за решаване на една или друга изразителна задача. Но по този начин и съзидателното начало играе в музиката по-активна роля, отколкото в живописта- не случайно в последната е възможна натуралистическа пасивност, копирна подражателност, докато простото звукоподражание изобщо не се признава за музикално произведение.
Дори в рамките на един вид изкуство съотношението между подсистемите, които образуват специфичната му структура, притежава само относителна устойчивост и допуска известни вариации. Жанровите структури образуват нещо като спектър, на единия край на който се оказват документално-художествените жанрове със строго аналитичен характер, а на другия- митовете, приказките, фантастичните или научнофантастичните повествования, пиеси и филми.
Същевременно диапазонът на жанровите и родовите вариации на структурата на един или друг вид изкуство зависи до голяма степен и от изменчивостта на съотношението на елементите във всяка нейна подсистема. Пример за различие може да се открие между вокалната и инструменталната музика: в първата връзката на същинските музикални средства със словесните съществено повишава ролята на имтелектуалния, а следователно и на идеологическия елемент на аксиологическата подсистема, във втората преобладаващо значение има емоционалната изразителност и носеното от нея социално психологическо съдържание.
Така модификационната способност на художествената структура осигурява възможност за съществуване на множество разнообразни видови, родови и жанрови форми на изкуството. Следователно в сложно динамичния характер на тази система лежи ключът към морфологичния анализ на изкуството.